sexta-feira, 31 de agosto de 2012

Meus Poemas em Búlgaro


 
 
Poetas Brasileiros em Búlgaro:
                             Dimas Macedo e Francisco Carvalho 
                            Tradução: Rumem Stayonov                                               
             
Димаш Маседо
(Dimas Macedo)
Бразилия
 

ЕЛЕГИЯ
 
Помня баща ми
да пасе звезди
и самоти
в следобеди протяжни,
и майка ми
в сянката на пруста
с очи към водостока.
 
Помня баща ми
смълчан
в часовете на агония
и майка ми
тъчаща алегории
на стадото си
от болки и печал.
 
Помня баща ми
и майка ми
как изработваха
броеницата си от грижи.

 
 КОЛЕДА
 
 Коледните камбани
са кристални
Божии свидетелства
и добро те сторват.
 
Коледните камбани
на витлеемските звънарни
светла утреня отмерват
за Младенеца.

 Коледните камбани
сливат 
бронзове божествени
и правят химни на любовта
към Свещения Граал.

В коледните камбани
съзрява детството ми 
и в златните езици техни
влагам моята молитва.

 Слушам Иисус да говори
в партитурите им.
Тъка писания от светлина
за нотите
на витлеемските камбани.
 
 
ЛАВРАШ

 Далеч от тукашната гмеж,
там посред нещата,
проснат към всемира,
Лавраш, понеже съществува,
е най-красив град в света,
защото всяка улица
ражда един спомен
и той в мене, в тялото ми свършва.
 
 
БИСТРОТА

Нека слезе върху мен нощта
и в мен да обитава вятърът,
обновяващ камъните на словоизказа.

 Нека върху мене дойде
повеят на паметта
и тайнството на звездите
и всичко друго, което мога аз да понеса.

 Нека върху мен валят
мечовете на потопа.
Нека падат върху мене тъмнини.
Аз съм бистрота разпръсната
в подиробеди с любов и богослужба.
 
 
ФЛЕШЕЙРАШ

Цветя може би
в покоя небосводен.
Ветрове и платна
танцуват из простора.
 
Божии гласове
записани в безмълвието.
Пясъчни рози
скитат в нашите ръце.
 
Повече от повече
животът е вихрушка,
отминаващи вълни,
идващи слова.

Камбани морски
отзвъняват напеви.
Многобагрие
от летни светлини.
 

САНДАЛОВ ЛЪХ

 Ако бях жена 
-  с каква лекота  - 
с моите зъби
щях да обичам един мъж.

Щях да съм му канара,
не съмнение.
Щях само да съм му
котва.

 Ако бях жена
нямаше да искам
тия причудливи ръкавици
на привидността.
Щях да лягам гола с моя мъж.
И да слушам музика върху гръдта му.
 
На флейта щях да свиря по неговите устни.
Щях цяла да му се отдам 
и да разтворя вратата на тялото ми

и да умра
от зряла обич
ако сандаловият лъх на моя мъж
не ме обмиваше с любов
всеки ден.

 
Франсишко Карвальо
(Francisco Carvalho)
Бразилия
 
 
ОБУЩА

 В тъмен ъгъл на стаята
смачкани обуща
покрити с прах и старешка
плащаница от паяжини.
Виждам следи от кръв,
оставили са ги разнопосочни ходения
из мечтата и любовта.
Стоят там и мене чакат
сякаш ладия, която своите гребла приготвя
да отплава към смъртта.

 
ДИАЛЕКТИКА НА СТИХОТВОРЕНИЕТО

Да направиш стихотворение
не е да кажеш дълбоки неща.
А да видиш нещата каквито не са.
 
Да направиш стихотворение не е да пътуваш в огледало.
А да търсиш човешки лик
изгубен в мрака.

 Да слезеш до корените на кръвта и на мита.
Да направиш стихотворение значи да си в разпра
с пръстите на ръката си.

 
ПОСЕТИТЕЛ

Не вятър хлопа на вратата
ни дъждът, ни изгубената птица
ни просяк изгонен от нощта
ни събирач на отпадъци, ни раздавач
ни продавач на клетки, ни укротител
на светкавици, ни правяч на кораби
ни студуващи
ни котки с гледци живачни
ни точилар на кинжали
ни продавач на великденски яйца
ни писач на мръснишки мадригали
по стените, ни умоляващ за трохи
от хляб и от небъдности, ни отишлият блудница
да погребе, ни задигналият
цветя от бдението, ни дошлият от владенията
на морето. По вратата хлопа
и впива във лицето ни погледа си на лешояд
бирникът.

 
НОКТЮРНО ЗА КЪЩЯТА
 
 Духа вятърът
връз покривите на къщята.
Безсънието на кукумявките
разсича и разкъсва плащаници.

 Спят езерата. Жаби
от времената на потопа
пеят към звездите.
Напев яростен

 за боговете на блатото.
Зениците на водата
са очите на умрелите.
Потокът свири с флейта.
 
 Корабът на нощта напредва
и далечните септември.
Време да закотвим.
Погрижете се за вашите гребла.

 
ГЛОБАЛИЗИРАНА КОЛЕДА

Вече никой не говори за звездата на пастира
нито за тримата влъхви
и камилите им натоварени с благовония
и злато.

 По улици и фавели на големите метрополии
в зле осветени покрайнини
из вонливи подмостия
старци и кльощави деца никога не са чували
да се говори за влъхвите и камилите с товари злато.

 В къщите на високата буржоазия тече обилно вино,
одумки и шампанско. Върхушките
преяждат с целувки и гозби
безразлични към духа на Коледата.

 По димящи подноси
беззащитни пуйки чакат мига,
в който ще бъдат изтърбушени от потомци
на някогашни людоеди.
Богу слава на висините
докато човеците с добра воля мамят
в играта с карти и с живота.

 
СИМЕТРИЯ НА ХАОСА

Живее се малко и зле
върви се безпосочно из приливите на живота
яде се кога останат излишни числа в статистиките
на бюрократи
смесва се лош навик с лош дъх
обича се виком и бързешката
губи се коса преди памет
въпие се напразно за балсама на правдата
вика се и никой не отговаря
сменя се кодът и монологът
предъвква се глас, отзвуци от гнило месо
хваща се крадецът, но крадецът
връща се точен на другия ден
отрича се тялото, душата и дадените обещания
повръща се омраза посред вечеря
лъже се все повече по служебно задължение
умира се по гръб и от смърт внезапна
или се умира от глад в обятията на Републиката.

 

  
 
    
                                         

Nenhum comentário:

Postar um comentário