domingo, 1 de dezembro de 2013

EДин ПоГлеД КЪМ БраЗилСКиЯ СевероиЗТоК оТКЪМ БЪлГариЯ



                          Румен Стояно

 


             През 1859-а  Цариградски  вестник  отпечатва  повестта Преселение в Бразилия”. Авторът, чието име днес не знаем, ала очевидно германец, разказва премеждията на едно селско семей- ство, което заради суша се вижда принудено да продаде земята сии да отиде в Бразилия. Така, с ония 18 подлистника, преведени от Михаил Зафиров и Йосиф Дайнелов, започва бразилската тематика на бразилски език и началото на българската бразилистика. Пора- ди ограниченото пространсво на тия редове неуместно е да обяс- нявам защо първата бразилска книга, издадена в България, датира едва от 1938 г: Дона Паула, разкази от Машадо де Асис и Артур Азеведо, пренесена от Крум Йорданов, вероятно през френски.

             Бразилската поезия прави прощъпулник още по-късно -1962-а. Нея година седмичникът „Литературен фронт”, орган на съюза на българските писатели, в своя брой 12 включва стихове от Рибейро Коуто и Друмонд де Андраде, заедно със статията „Съ- временната бразилска поезия”, подписана от Каетано да Силва. Текстовете са били прехвърлени от Георги Мицков през френски. Вече са десетки бразилските книги на български,започвайки от1955, преведени направо от португалски.

В това растящо литературно присъствие на Бразилия в България Североизтокът има все по-изтъкнато място както в бе- летристиката, тъй и в поезията. Наличните сведения позволяват и изискват подробно изследване Бразилският Североизток в Бъл- гария. Тук се придържам да упомена едва имена и факти без да навлизам в тълкувания и заключения.

   Жорже Амадо е първопроходника на североизточната словест- ност в България. През 1948-а ежедневникът Изгрев помества Земи от безкрая, в 82 броя с надслов Правото на силния. Преводът от английски дължим на Сидер Флорин. Романът се появява оново, с друго име, Какао и кръв, на следната година. Любопитно, имало е друга версия (1956), тоя път от Желяз Цветанов, също през англий- ски. От оная 1948-а насетне се четат многобройни текстове на Жор- же Амадо, включително Рицарят на надеждата, животоописание- то на Луис Карлос Прещес. Понастоящем баянецът е преиздаван. В продължение на десетилетия Жорже Амадо бе главния представител на бразилската книжовност в България, до степен, че в даден вре- меотрязък неговите книги превишаваха останалите бразилски, и все още е първенецът на бразилската литература сред българите.

    Жозуе де Кащро стана председател на съвета на Организацията по изхранването и земеделието на ООН. Може би това е допринесло за издаването на впечатляващия му социологически труд Геополитика на глада, който на български датира от 1956 г., преводач Тодор Нейков.

   От 1963-а е романът Обедно слънце, принадлежащ към перото на Алина Паим, преводач Тодор Ценков. Изненадва, че се появи в ония времена с бавно и трудно общуване, едва две години след първообраза Именитото издателство „Народна култура” пуска в 1968-а антологията Латиноамериканска поезия. Преводачите Александър Муратов и Атанас Далчев са избрали осмина бразилци: Мануел Бандейра, Марио де Андраде, Жоакин Кардозо, Мурило Мендес, Друмонд де Андраде, Сесилия Мейрелес, Винисиус де Мораис, Ферейра Гулар. От 30-те работи 11 са дължими на Бандейра, пове- че от една трета. И ако прибавим три на Кардозо, почти половината
от заглавията са на североизточняци.

  През 1969-а излиза Сух живот на Грасилиано Рамос, преведен от Румен Стоянов, с кратък негов послеслов. В една антология и из печа- та има три разказа на Рамос, обългарени от същия бразилист: „Исто- рия на един козел”, Една пробита лодка и „Пушката на Алешандре”.

  На български имаме текстове от Камара Коскудо, които Ру- мен Стоянов е превел от „История на нашите жестове” и списаниза слепи ги отпечата на брайл. Един от бразилците, познати чрез отделни разкази, е ОманЛинс.

   Поетеса и художничка, родена в Мараняо, Жозелия Кщан- драде посети България с бразилски деца, които участваха в Све- товната асамблея на мира и така се родиха три стихотворения от- носно балканската страна.

  1989-а: Посока на водите. Сборник с повествования (прво- дачи Георги Александров, Маргарита Дренска) и стихове (Георги Белев) от Жозе Сарней, с репродукции на негови картини. Предго- вор от Любомир Левчев.

    Годината 1996-а оставя още една бразилска книга: Соло зопет- найсет гласа (подбор, превод, предговор и бележки от Румен Стоя- нов). От тях четири са дошли от Североизтока: Мануел Бандейра (5 работи), Ледо Иво (2), Жорже де Лима (1), ОдилоКоща Син (7), Фе- рейра Гулар (4). Сиреч от 62 стихотворби 19 са на североизточняци.
       Театър „Сава Доброплодни” град Силистра, на брега на Ду- нава, през 2006-а включи в репертоара си пиесата Отмъщението на кучето от Ариано Суасуна, преведена (през немски) от Стефан Стайчев, който е постановчик.

     От 1992-а насетне в Софийския университет Свети Климент Оридски действа специалност Португалска филология. Стдентите задължително учат, в продължение на два семестъра бразилска ли- тература (титуляр е Румен Стоянов). Разглеждат се творби на Линс до Рего, като участник в регионализма и творчествата на Грасили- ано Рамос, Жорже Амадо, Сретоните на Еуклидес да Куня и т.н.
    Друг курс на Румен Стоянов,за българо-бразилски връзки, съдържа многобройни позовавания за книги, свързани със Севе- роизтока.

             Сеаренецът Марсио Катунда е, далеч-далеч, най-разпростне-ния североизточен поет в България, защото живя в нея няколко годи-ни, до 2000-а, като дипломат. От 1999-а остана Под сянката на ча- совете, двуезична. Румен Стоянов осъществи избора на 33 заглавия, взети от 6 сборника, превод от първообразите на португалски и ис- пански и предговори тези страници. На задната корица се чете част от отзив на Франсиско Карвальо за автора. През 2000-а година срещаме 73 неща , озаглавени London gardens and other journeys, прехвърлени на английски от българката Донка Мангачева и от автора. През тази година, издателски тъй плодоносна за Катнуда и за североизточната поезия в България, виждаме още Растяща месечина компакт диск и книга, обхващащи 14 песни в гласа на Жулиана Ареас, текстове на Марсио, както и някои от мелодиите. Неуморимият Марсио произве- деоще един CD Светли нощи и сега 16 негови песни ( текст и музика ) са в изпълнение на Стефка Оникян и Митко Оникян.

   Започвайки в 2003-а, бразилското посолство в София подкре- пя издавания на двуезични книги. Открива поредицата Седем бра- зилски разказа. Подбор, „Въведение” и бележки върху авторите са на посланик Жозе Аугущо Линдгрен Алвес. Североизтокът е пред- ставен от Кларисе Лиспектор с Честит рожден ден”. Поставям я тук, защото писателката е изживяла детство в Алагоас и Пернам- буко и е сторила първите си литературни крачки в Североизтока. Преводачка Йорданка ду Насименто.

   Две години по-късно ето ги „Още бразилски разкази”, избра- ни, предговорени, анотирани от Линдгрен Алвес. Тоя път повест- вователите са дванадесет, преведени от Вера Крикова. Рашел дe Кейроз участва с „Tangerine-girl”.
 
  Отново с помощта на посолството, но от 2006-а, е Съвремен- на бразилска поезия, подбрана от Линдгрен Алвес, Флора Клейман и Румен Стоянов, който е направил превода и един от предгово- рите, другият е на Линдгрен Алвис. Между дванадесетте избрани двамина са североизточняци : Мануел Бандейра, Който оглавява списъка, и Жоан Кабрал де Мело Внук, съответно с 9 и 5 текста.

Мария да Гия Силва Лима , сеаренка, пенсионерка, профе- сор във Федералния Университет на Сеара, омъжена за българин,е написала статията „Бразилският цикъл на Елисавета Багряна” и е превела стихотворенията й Уиски с лед и сълзи” и „Шепа сняг”, посветени на Педро Русев, баща на президентката на Бразили Дилма Русев (списание „Inteligência”, 53. Стр. 38-42. 2011. Рио де Жанейро, Бразилия). И тук спирам това най-кратко обобщение нa североизточната книжнина в България.

     Благодарение почина на Федералния Университет на Сеара, настоящата книга излиза с логото на Софийския университет. Той е основан през 1888-а и носи името на Свети Климент Охридски (840 ? 916), поради което ликът му стои в логото. Светецът е най-важния ученик на Свети Кирил и Свети Методий, създатели на глаголическото писмо (глаголати означава говоря), преводачи (от гръцки на български) на Библията и на писатели. Двамината бра- тяи монаси, заедно със Свети Бенедикт, са провъзгласени от Вати- кана за небесни покровители на Европа. Свети Климент е един от най-изявените писатели в старобългарската литература (тя се раж- да през 852-а) и централно действащо лице в разпространението на христианството в България и също между останалите славянски народи. Втората българска писменост, наречена кирилица, в почит към Свети Кирил, е отдавана от старославистиката на авторство от Свети Климент Охридски.

     С тая книга, тоест, със стиховете на Димас Маседо и Фран- сиско Карвальо, книжовността на Североизтока сторва една раз- лична крачка в България, тъй като за пръв път става дума за съ- трудничество между двата университета, благодарение почина напрофесор Мария да Гия Силва Лима. Дано това бъде началото наедна системна и взаимно полезна работа.

Nenhum comentário:

Postar um comentário